Не бях ѝ обръщала внимание. Знам, че съществува, но някъде извън мен.
В друг свят, за други хора, на друга честота.
Моят свят е слънчев и ясен, красиво и топло е. Усмихнат, щастлив, лъчезарен и шарен.
Цветен, много цветен.
И свети.
И в тъмното свети и пръска лъчи.

И изведнъж се случи. Заложница на мъглата.
Да. За кратко, но граничещо с безкрайност.
Задушаващо, подтискащо, притискащо...
Отчаяние.

Като стар дъб съм- вярвам, надявам се и настоявам.
Несломима.

И недосегаема за мъглата.